Църквата „Св. Никола“

Бурното население на с. Ковачевица е съхранило най-ценния паметник на духовността си, сакралният дом на Християнската си вяра – църквата „Св. Никола“.

Изградена в тежките години на турско робство с усилията на цялото население, тя е била символ на надеждата за по-добър живот, уповаване и закрила от страданията. Затова я посветили на Св. Никола, закрилник на пътниците, гурбетчиите и бежанците, каквото в своят корен било цялото население на селото.

Историята свързана с трудно взетото разрешение от турските власти за строителството на храма, превърната в местна легенда, разказва за известен ковачевски търговец, който успял да намери признание чак в султанския двор в Цариград като изкусен бръснар. Към него се обърнали съселяните му с молба за помощ, защото било невъзможно да получат разрешение за строеж от султанската администрация – Високата порта. Това сторил лично султанът, който издал и подписал ферман за строителството на ковачевската църква като благоволение и признание за таланта на ковачевският бръснар. Единственото условие било тя да не бъде висока, за да не се вижда отдалече. Затова строителите вкопали храма в земята и изпълнили условието, но запазили големите му размери във вътрешното пространство. Църквата била завършена и осветена през 1848 г.

Огромен триредов иконостас, изцяло дървена конструкция с изключително красива царска двер с позлатена дърворезба посреща богомолците със своето великолепие. Дванадесетте царски икони от средата на ХIX век са изработени от неизвестен иконописец, който носи почерка на късните зографи от Тревненската живописна школа. Апостолският и празничен ред от икони в иконостаса са дело на други неизвестни зографи. На северната и южна стени в близост до иконостаса са поставени в дървени кивоти две изключително ценни икони на „Св. Георги на кон“ и „Св. Димитър на кон“, дело на „Рука Георгия Стергюв, лето 1874″ от Банската художествена школа.

Църковният комплекс е бил напълно завършен едва в 1900 г., когато събрали смелост, а също и средства, ковачевлии издигат без официално разрешение висока 12 метра камбанария в църковният двор. В тази четириетажна кула те поставят две големи камбани, отляти от горнобродински майстори като дарение от братя Алексови. Върху източната страна на кулата бил монтиран и първият часовник, който отмервал времето с удар на часовниковото чукче върху камбаните. Така камбанният звън с мелодичния си звук съпътствал ковачевлии всеки час в трудните им делници и разливал богат надпев на двете камбани в празничните дни. За съжаление часовникът не достигнал до наши дни.

Източник: Сдружение „Исторически и архитектурен резерват село Ковачевица“