Връщане към историята

„Да умееш да се наслаждаваш на миналото значи да живееш двойно“
Марциал

Високо, по стръмните западни склонове на Дъбрашкият дял на Западните Родопи на 1020 м. надморска височина се намира една от националните архитектурни легенди – село Ковачевица. Построено в суровите условия на високопланинска среда, но с мек средиземноморски климат, с планинско влияние, носено по поречието на р. Канина, която се врязва в стръмните склонове на землището, село Ковачевица смайва погледа с невероятното си архитектурно богатство.

Оскъдният, скалист терен е отвоюван от всяка къща с инстински строителен подвиг на много поколения. Още с първите заселници възниква уникалният тип на компактно жилищно строителство – редово или ансамблово от група къщи наричани „братски“. Сгъстеното пространство между тях ситуира тесни стръмни улички с оригинална каменна настилка.

Общият архитектурен стил, който може да бъде определен като „възрожденски“ е толкова уникален, че няма аналог в българската архитектура.

В периода на своето възникване Ковачевица има не само богат исторически фон, но и щедра природна среда, богати ресурси от основните строителни материали камък и дърво, които стимулират строителството на солидни, здрави сгради, неподвластни на столетията. От каменните основи чак до каменният покрив,  настлан с прочутите ковачевски тикли, всички архитектурни детайли са били създадени с чувство за мярка и трайност.

Първите заселници на с. Ковачевица, според историческата народна памет, са бежанци от разгроменото от турците Търновско царство (1393 г.), към които се присъединяват преселници и от Костурско. Те се установяват в няколко махали, пръснати на големи разстояния. Друга голяма вълна от заселници е свързана с безчинствата на турската власт при насилственото помохамеданчване на българското население. След опожаряването на с. Рибново, оцелялото население се заселва в горната част на днешното селище, около извор, сега голяма чешма, която носи името „Циганчица“.

Легендата, която дава името на селището „Ковачевица“ е свързана с жената на един преселник ковач Марко – Гина Ковачевица. След смъртта му тази вероятно мъдра и силна по дух жена е била търсена за съвет и помощ от много свои съселяни, така че станало нарицателно да се казва „Отивам при Ковачевица“, когато някой тръгвал от долната към горната махала – там била къщата на ковача. Така преданието свързва името на с. Ковачевица с автентични личности, реално съществували, за които има запазен дълбок спомен в народната памет.

За бързото разрастване на селото способствали и много важни фактори като изобилието на питейна вода (над 15 извора и 12 чешми), мек климат, обширни пасища и богата природа, наситена с диворастящи лечебни билки и плодове – горски ягоди, малини, къпини, шипки, лешници, боровинки, риган, бъз и много други.

Терасовидно разположените ниви, ливади и овощни градини, които съществуват и днес, направили землището привлекателно за нови заселници. Така около 1791 г. нова миграционна вълна от българи чак от Западна Македония намира своята обетована земя в с. Ковачевица, като се заселва в долният западен район на селото.

Източник: Сдружение „Исторически и архитектурен резерват село Ковачевица“